28.12.2010 г., 14:23 ч.

И то, сърцето! 

  Поезия
906 0 0

И то не свикна да ме чувства сам.

И то за двама още бие.

Дали ще пусне друга там,

болката отляво да изтрие.

 

И то не тласка кръв, а спомени,

за нощите и цветните ни дни.

Във вените тъгата с любовта се гони.

Боли сега, а как се смееше преди.

 

Сърцето, казват, като корабни платна е.

Разкъсвани от бурите, пришити

с конци от болка, стегнати добре.

От нови ветрове – защити!

 

© Христо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??