И това е достатъчно...
Празното.
Бяло слънце
полазва
по
сграда.
Спуска се
още
надолу.
Бяло сияния
докосва
прозорец.
Влиза
във
стая.
Вижда
дим
и
цигара,
телевизор,
показващ
бели
поляни…
В
сън
сам
съм…
Будя се рязко!
Поглеждам…
Косата ти -
хубава,
пясъчна…
- Тук си!
Обичам те!
- Какво има,Ханк?
- Спи,мила - казвам…
Още е рано.
Тръгна си
бялото…
Това е достатъчно, -
твоето дишане
тихо
да чувам.
И да виждам
косата ти
жива
и
пясъчна…
Всяка сутрин,
до всичкия
край…
Бяло слънце
полазва
по
сграда.
Спуска се
още
надолу.
Бяло сияния
докосва
прозорец.
Влиза
във
стая.
Вижда
дим
и
цигара,
телевизор,
показващ
бели
поляни…
В
сън
сам
съм…
Будя се рязко!
Поглеждам…
Косата ти -
хубава,
пясъчна…
- Тук си!
Обичам те!
- Какво има,Ханк?
- Спи,мила - казвам…
Още е рано.
Тръгна си
бялото…
Това е достатъчно, -
твоето дишане
тихо
да чувам.
И да виждам
косата ти
жива
и
пясъчна…
Всяка сутрин,
до всичкия
край…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados
Дано тази тенденция се запази...
