Задушно бе при нас от ранинá,
мухите хапеха жестоко...
Задаваше се някаква злина,
в душите тътнеше дълбоко!...
И злото придойде и ни заля,
удави и мечти, и чувства!...
Градушка после заваля...
Когато спря, бе тихо, пусто...
Дълбоко в нас като край счупен клон,
като съдрана вехта дреха,
като ръкав, откъснат от балтон,
изплуваше една утеха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse