Задушно бе при нас от ранинá,
мухите хапеха жестоко...
Задаваше се някаква злина,
в душите тътнеше дълбоко!...
И злото придойде и ни заля,
удави и мечти, и чувства!...
Градушка после заваля...
Когато спря, бе тихо, пусто...
Дълбоко в нас като край счупен клон,
като съдрана вехта дреха,
като ръкав, откъснат от балтон,
изплуваше една утеха, ...