Завръщам се от мрака на нощта,
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали,
сърцето ми е празно и студено.
Не чувствам болка, не боли
след теб то е умъртвено.
Завръщам се за мъничко поне,
ето ме, отново ще съм твоя.
Но този път нямам аз сърце,
да понася всичко след пороя. ...