И твоя...

Завръщам се от мрака на нощта,

поспрях до уличка неосветена.

В очите ми пробляснала сълза,

дали е пак от болка породена?

Навън е хладно, отново ще вали,

сърцето ми е празно и студено.

Не чувствам болка, не боли

след теб то е умъртвено.

Завръщам се за мъничко поне,

ето ме, отново ще съм твоя.

Но този път нямам аз сърце,

да понася всичко след пороя.

Този път съм чужда и студена,

ничия съм, не помня себе си дори.

Забравих, че бях някога ранена,

забравих какво е да боли.

Ничия съм вече, твоя бях преди,

мога до теб за миг да поспра,

мога да пролея две, три  сълзи

и да си отида безмълвно в нощта.