И удиви се Бог!
На Господ май му доскуча
и щракна с пръсти – раз и два,
и светна, нещо изфуча,
и ... роза с кактуса събра.
И резултатите – отлични –
флорариумът бе готов,
партньорите са нетипични –
светът за двамата бе нов.
Не бе той грозен, нито звяр,
но държанието – прямо,
той беше рядък еземпляр
и сърцето му – голямо.
Тя от страх бе премаляла,
но бе добър и го разбра,
и от обич засияла –
тя просто ... просто разцъфтя.
Животът им не им бе враг,
макар и някога суров,
те като в приказките пак
живяха дълго във Любов.
И даже Бог се удиви:
- Ето, тука се получи!
Но всъщност и се натъжи,
че със хората не случи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Браво, Тоти.
