10 may 2023, 22:36

И утре е начало 

  Poesía » De amor
516 3 4

Завръщам се на този бряг, където

събирахме със тебе раковини –

притихвахме, заслушани в морето,

щом плажът опустее и изстине.

 

По пясъка вървя и ме изгаря

със огъня си жълтата му прежда:

тук някога ни срещаха рибари,

трептеше вятъра в тънките им мрежи.

 

А днес е тихо, няма ги веслата

и закъснява чаканият прилив,

надига се, настига ме вълната 

и заличава пресните ми дири.

 

Но аз съм пак това момиче босо,

сребриста чайка, литнала високо,

примамена от сините откоси...

И още вярвам в своята посока,

 

защото знам: и утре е начало!

Какво, че днес не мога да те видя?

Нима не е следа от живо тяло

строшената черупчица от мида?

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??