И утре е начало
Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря
със огъня си жълтата му прежда:
тук някога ни срещаха рибари,
трептеше вятъра в тънките им мрежи.
А днес е тихо, няма ги веслата
и закъснява чаканият прилив,
надига се, настига ме вълната
и заличава пресните ми дири.
Но аз съм пак това момиче босо,
сребриста чайка, литнала високо,
примамена от сините откоси...
И още вярвам в своята посока,
защото знам: и утре е начало!
Какво, че днес не мога да те видя?
Нима не е следа от живо тяло
строшената черупчица от мида?
© Antoaneta Karaivanova Pavlova All rights reserved.
