22 dic 2023, 21:23

И в невъзможност имам своя зов 

  Poesía » De amor, Formas graves
328 2 4

Аз нямам уговорки с теб за срещи,

но с твоята душа в съня се срещам.

Вечеря няма с вино и на свещи,

а сред звездите чудно те усещам.

 

Не ти изпращам вече и писмата

по пощата, че вечно закъсняват.

Със кораби въздушни на мечтата

посланията ми към тебе плават.

 

На танц не бих могъл да те поканя,

защото все в тълпата те изгубвам

и за това в мига си ще остана –

във който в тебе пламенно се влюбвам.

 

И в невъзможност имам своя зов...

Веднъж любов ли е – ще е любов.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??