И в невъзможност имам своя зов
Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата
по пощата, че вечно закъсняват.
Със кораби въздушни на мечтата
посланията ми към тебе плават.
На танц не бих могъл да те поканя,
защото все в тълпата те изгубвам
и за това в мига си ще остана –
във който в тебе пламенно се влюбвам.
И в невъзможност имам своя зов...
Веднъж любов ли е – ще е любов.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
