4 sept 2022, 20:55  

И в смътен миг

  Poesía
543 13 5

И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,
където себе си съм преживял.
...И ето - дни, и ето - часове мълчат.
Мълчат години спрели в кръстопът.
Мълчи небе измислено от мен -
под него като сянка съм роден.
...Вървя - сивеят хиляди лица.
Забравих болката, забравих и смеха.
Достигнах смисъла в свещената мъгла.
Разкаян грешник, праведен вървя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключителен стих! Беше удоволствие да прочета! Специални поздравления!
  • Присъединявам се към Антоанета и силно те аплодирам, Младене!
  • Оригинално звучене и мисъл.
  • Изостря се в мъглата гъста взорът,
    щом свит е и бездумен кръгозорът.
    Поздрави!
    Успех!
  • Поздравления за творбата ти, Младене!
    "И в смътен миг, далеч от тук,
    в прозореца на бъдещето спрял,
    навлизам с поглед в краткия си път,
    където себе си съм преживял."

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...