4 сент. 2022 г., 20:55  

И в смътен миг 

  Поэзия
318 13 7

И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,
където себе си съм преживял.
...И ето - дни, и ето - часове мълчат.
Мълчат години спрели в кръстопът.
Мълчи небе измислено от мен -
под него като сянка съм роден.
...Вървя - сивеят хиляди лица.
Забравих болката, забравих и смеха.
Достигнах смисъла в свещената мъгла.
Разкаян грешник, праведен вървя!

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих! Поздравления за него, Младене!👏👏👏
  • Изключителен стих! Беше удоволствие да прочета! Специални поздравления!
  • Присъединявам се към Антоанета и силно те аплодирам, Младене!
  • Оригинално звучене и мисъл.
  • Силно и мъдро, особено поантата -
    "Достигнах смисъла в свещената мъгла.
    Разкаян грешник, праведен вървя!" Поздравления!
  • Изостря се в мъглата гъста взорът,
    щом свит е и бездумен кръгозорът.
    Поздрави!
    Успех!
  • Поздравления за творбата ти, Младене!
    "И в смътен миг, далеч от тук,
    в прозореца на бъдещето спрял,
    навлизам с поглед в краткия си път,
    където себе си съм преживял."
Предложения
: ??:??