И в стих отново да възкръсваш
По рамото не ще ме тупнат
и " - Аз съм с тебе!" - не изричат...
Мечтите ми, под лист, захлупени.
Мастило се на капки стича...
И да повярвам все не мога,
че тя е страшна - Обичта...
Тя, Болка ми е и Тревога.
Тя, Източната е звезда.
Във църквата гостувам рядко.
Знам, Възкресение ще има!
Не ги харесвам тез порядки
и тача Го Отца, пред Сина...
Ядосвам се, че пак съм слаб.
Смъртта утопия е сладка.
Аз, твоят тих и земен раб,
отново влюбен съм... За кратко?!
Ти си със мен. Не си сама.
Не ще и Залезът да гасне...
Виж, виж! Разпъпва Пролетта
и всичко в цвят е най-прекрасно!
Аз знам, живителният сок
в лозница дива вече тича...
През Времето, щом има скок,
така е лесно да обичаш...
И всеки път, когато спиш,
аз пред Иконата се кръстя
със Изгрев да ме одариш
и в стих отново да възкръсваш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
