И в стих отново да възкръсваш

Apr 7, 2011, 7:54 PM

Poetry » Love

701 0 2

По рамото не ще ме тупнат
и " - Аз съм с тебе!" - не изричат...
Мечтите ми, под лист, захлупени.
Мастило се на капки стича...

И да повярвам все не мога,
че тя е страшна - Обичта...
Тя, Болка ми е и Тревога.
Тя, Източната е звезда.

Във църквата гостувам рядко.
Знам, Възкресение ще има!
Не ги харесвам тез порядки
и тача Го Отца, пред Сина...

Ядосвам се, че пак съм слаб.
Смъртта утопия е сладка.
Аз, твоят тих и земен раб,
отново влюбен съм... За кратко?!

Ти си със мен. Не си сама.
Не ще и Залезът да гасне...
Виж, виж! Разпъпва Пролетта
и всичко в цвят е най-прекрасно!

Аз знам, живителният сок
в лозница дива вече тича...
През Времето, щом има скок,
така е лесно да обичаш...

И всеки път, когато спиш,
аз пред Иконата се кръстя
със Изгрев да ме одариш
и в стих отново да възкръсваш...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-04-11T14:19:36+03:00

ти...и твоята поезия, Зем...
сърдечно те, поздравявам..
Traum (Цвети Йорданова)

2011-04-07T21:17:06+03:00

Красимир Дяков, поздрав за това стихотворение!