Не отваряй очи, любов моя,
остани си така - сред съня...
Ще полегна до теб - само твоя,
че ветреца пак тук ме довя.
Аз с очи ще погаля чертите,
тези твоите, нямам покой.
С нежна длан ще отключа вратите
и в съня си ще бъдеш пак мой.
Раменете ти - силни и дръзки
ще покрия с целувки и власт.
Отдалеч ще усетиш, по мъжки
една моя разцъфнала страст.
А накрая /май твърде интимно/
ще поискам до теб да заспя.
В утринта, зная - малко наивно
и наяве до теб ще пламтя...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Благодаря ти за "Любими"!