28 jul 2010, 23:08

И в теб е имало поезия...

  Poesía » Otra
580 0 0

Но само, че и в теб е имало поезия –

парченце пламък във двореца заскрежен,

красива дума насред грозни междуметия,

любовен полъх чак до лудост нажежен...

 

И как си искал да настигнеш вятъра,

да литнеш със косите си в едно,

да гледаш без тъга в очите на театъра

и да намираш всичките игли в копà сено...

 

Така, безкрайно гаснещ по  миражите,

си впел съдбата си във гордостта...

Безумен и четящ през ред паважите,

отсяващ залъка добро от користта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...