Jul 28, 2010, 11:08 PM

И в теб е имало поезия...

  Poetry » Other
578 0 0

Но само, че и в теб е имало поезия –

парченце пламък във двореца заскрежен,

красива дума насред грозни междуметия,

любовен полъх чак до лудост нажежен...

 

И как си искал да настигнеш вятъра,

да литнеш със косите си в едно,

да гледаш без тъга в очите на театъра

и да намираш всичките игли в копà сено...

 

Така, безкрайно гаснещ по  миражите,

си впел съдбата си във гордостта...

Безумен и четящ през ред паважите,

отсяващ залъка добро от користта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...