9 mar 2011, 9:52

И в тъжното междучасие

  Poesía
740 0 3

 

 

 

И в тъжното междучасие

На понеделник срещу вторник

Ми се иска да избягам

Да се скрия в някой ъгъл

И да запаля къс джойнт

 

Но съм пораснал

С брадата си

 

В леглото ми се търкалят

Няколко изсъхнали листа

От предната есен

И в джобовете ми в опит да се подредят

Билетчетата от градския транспорт

Са се измачкали

 

Ръкавите на някаква шарена риза

Която не помня

Са ми окъсели

И от дупките на чорапите ми ме гледат

Пространството и времето

 

Няма да пия повече

Си обещах един ден

И се прибрах да се самоубия

Но не ми е било времето

 

Така че крещя тихо

Да ме чуят само закъснелите ми приятели

И тръгвам на стоп

Да видя баща си и майка си

 

Докато уикендът свърши

И пак се свия в болката си

 

Какво е лицето ù ли?...

Не знам

 

* * * * * *

 

На всеки един от нас

Хванали ръцете си

В кръг сочещ към небето...

 

На всеки един от нас

Ни дай още мъничко сила

Да се оправим някак си

И да избягаме от час

Когато ни се иска

Без да ни мачкат повече

В ничии джобове

 

На всеки един от нас

Ни дай още един ден

Да се състезаваме към гробовете си

 

Дай ни още един ден

Да се огледаме наоколо от дупките си

В пространството

И времето

 

7 март 2011

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...