И в тъжното междучасие
И в тъжното междучасие
На понеделник срещу вторник
Ми се иска да избягам
Да се скрия в някой ъгъл
И да запаля къс джойнт
Но съм пораснал
С брадата си
В леглото ми се търкалят
Няколко изсъхнали листа
От предната есен
И в джобовете ми в опит да се подредят
Билетчетата от градския транспорт
Са се измачкали
Ръкавите на някаква шарена риза
Която не помня
Са ми окъсели
И от дупките на чорапите ми ме гледат
Пространството и времето
Няма да пия повече
Си обещах един ден
И се прибрах да се самоубия
Но не ми е било времето
Така че крещя тихо
Да ме чуят само закъснелите ми приятели
И тръгвам на стоп
Да видя баща си и майка си
Докато уикендът свърши
И пак се свия в болката си
Какво е лицето ù ли?...
Не знам
* * * * * *
На всеки един от нас
Хванали ръцете си
В кръг сочещ към небето...
На всеки един от нас
Ни дай още мъничко сила
Да се оправим някак си
И да избягаме от час
Когато ни се иска
Без да ни мачкат повече
В ничии джобове
На всеки един от нас
Ни дай още един ден
Да се състезаваме към гробовете си
Дай ни още един ден
Да се огледаме наоколо от дупките си
В пространството
И времето
7 март 2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
