*И все пак тя се върти!

krvelkov (Красимир)
265 334

16 feb 2012, 16:48

Poesía » Filosófica

456 0 1

Изгрява Слънцето, препича.

По ежедневния си път върви.

Така обикновено се нарича

планетата, когато се върти.

Проблеми вън от мене има

неизброимо множество, уви!

Но лесна е задачата неразрешима,

когато съм навсякъде, нали?

Когато няма утре, няма вчера.

Няма даже и минута, няма час.

Тогава много тихо идва тишината

сега и тук, навсякъде около нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.