16.02.2012 г., 16:48

*И все пак тя се върти!

661 0 1

Изгрява Слънцето, препича.

По ежедневния си път върви.

Така обикновено се нарича

планетата, когато се върти.

 

Проблеми вън от мене има

неизброимо множество, уви!

Но лесна е задачата неразрешима,

когато съм навсякъде, нали?

 

Когато няма утре, няма вчера.

Няма даже и минута, няма час.

Тогава много тихо идва тишината

сега и тук, навсякъде около нас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....