krvelkov (Красимир)
265 334
16 февр. 2012 г., 16:48

*И все пак тя се върти! 

  Поэзия » Философская
455 0 1

Изгрява Слънцето, препича.

По ежедневния си път върви.

Така обикновено се нарича

планетата, когато се върти.

 

Проблеми вън от мене има

неизброимо множество, уви!

Но лесна е задачата неразрешима,

когато съм навсякъде, нали?

 

Когато няма утре, няма вчера.

Няма даже и минута, няма час.

Тогава много тихо идва тишината

сега и тук, навсякъде около нас.

 

© Красимир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??