И всички ми говорите за този дъжд...
и всички ми говорите за този дъжд
и как покривал покривите
как като разтвориш дланите
прозорците
потича следва линиите на ръката
стига до върха на пръстите и после
се покачва до очите
хората които като антилопи бягали
и плували
дори съм чувал слухове за някои
те можели да прелетят с чадъри във ръка
във вадички
във малки вадички
събирали водата
но токчета си нямали
защото с токчетата казват не било изобщо честно
те нали те извисяват
няма обичайните
за денонощието гълъби-клошари
и няма улица
на нейно място е зловещата река
така удобна някак за умиране
и още чувам казват че
валял по покривите
винаги разпръсквал капки по телата
а на някои места попивал във кожуси по палта
със дълги дири дълго време
водоеми
водопади
водолази
и
вода
пътеки от вода
но пък си знам
че
колкото по-силно бягам
толкова по-близо съм до там
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados
