Apr 16, 2010, 9:57 PM

И всички ми говорите за този дъжд...

  Poetry » Other
1.2K 0 5

и всички ми говорите за този дъжд

и как покривал покривите

как като разтвориш дланите

прозорците

потича следва линиите на ръката

стига до върха на пръстите и после

се покачва до очите

хората които като антилопи бягали

и плували

дори съм чувал слухове за някои

те можели да прелетят с чадъри във ръка

във вадички

във малки вадички

събирали водата

но токчета си нямали

защото с токчетата казват не било изобщо честно

те нали те извисяват

няма обичайните

за денонощието гълъби-клошари

и няма улица

на нейно място е зловещата река

така удобна някак за умиране

и още чувам казват че

валял по покривите

винаги разпръсквал капки по телата

а на някои места попивал във кожуси по палта

със дълги дири дълго време

водоеми

водопади

водолази

и

вода

пътеки от вода

 

но пък си знам

че

колкото по-силно бягам

толкова по-близо съм до там

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...