Сред студения здрач се ражда зората лениво,
в тишината на утрото сякаш е свършил света,
мъглата прегръща прозорците нежно и диво,
във всемира сме с тебе сами, сами в утринта.
И усещам как силно сега ме притискаш към себе си
и въздишам.
Като сочен, зрял плод ще тежа във ръцете ти,
ще ухая на сладост, на страст и копнеж,
и ще впивам в теб пръсти и устни, и нежности,
ще ме галиш изгарящо, без да можеш да спреш.
И ще тръпна в очакване да усетя насладата,
да проникваш сред мрака в моя таен дворец,
да потъваш сред влажност, да изпълваш ти дебрите,
да усещаш пулсиращо моя страстен венец.
И когато достигнем върха и страстта експлодира,
ще прилича на полет, на вик, на магическа лудост…
После…
Ще опитваш с език как се стича медът на насладата
и дъхът ти ще докосва гърдите ми, както летния полъх на бриза.
Ще съм спряла да мисля и забравила римите.
Нека свърши светът, ние теб ще останем… притиснати…
© Кат Todos los derechos reservados