15 dic 2011, 11:12

И въздишам...

1.6K 0 0

 

Сред студения здрач се ражда зората лениво,

в тишината на утрото сякаш е свършил света,

мъглата прегръща прозорците нежно и диво,

във всемира сме с тебе сами, сами в утринта.

 

И усещам как силно сега ме притискаш към себе си

и въздишам.

 

 

Като сочен, зрял плод ще тежа във ръцете ти,

ще ухая на сладост, на страст и копнеж,

и ще впивам в теб пръсти и устни, и нежности,

ще ме галиш изгарящо, без да можеш да спреш.

И ще тръпна в очакване да усетя насладата,

да проникваш сред мрака в моя таен дворец,

да потъваш сред влажност, да изпълваш ти дебрите,

да усещаш пулсиращо моя страстен венец.

 

И когато достигнем върха и страстта експлодира,

ще прилича на полет, на вик, на магическа лудост…

 

После…

 

Ще опитваш с език как се стича медът на насладата

и дъхът ти ще докосва гърдите ми, както летния полъх на бриза.

Ще съм спряла да мисля и забравила римите.

Нека свърши светът, ние теб ще останем… притиснати…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...