Из п о в е д

1 ene 2018, 1:53

Poesía » De amor

333 0 2

По дяволите всички стари призраци,

които днеска ровят се в душата ми!

Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -

не сте ми нужни в късното си лято!"

И в сянката на свойто малодушие -

не мога да ги върна и не мога!

Задавам си въпрос: "Кому е нужен,

този стихиен, буен огън?

Кому са нужни тези стари спомени -

стари писма..." О - закъснели нощи!

Но някаква частица вика с времето -

" Недей, повярвай - ти я помниш още!"

Ала не вярва в мене песимистът

на късни есени и бели нощи!

И все таки, да - все таки живея с тази мисъл,

че малко зрънце обич в мене има още!!!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2018-01-01T22:57:22+02:00

Зрънцето малко в тебе запази,
но само адресата му смени.
И щом покълне то ще те дари
с любовни нощи и със бели дни
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-01T08:34:46+02:00

Явно има! Иначе без терзания би ги изхвърлил. ЧНГ, Приятелю! Хубаво е. Имаш спомени, имаш бъдеще и една цяла година между тях, която да направиш прекрасна!Опитай! Каквото стане! Поне ще си се постарал!