Из п о в е д
По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие -
не мога да ги върна и не мога!
Задавам си въпрос: "Кому е нужен,
този стихиен, буен огън?
Кому са нужни тези стари спомени -
стари писма..." О - закъснели нощи!
Но някаква частица вика с времето -
" Недей, повярвай - ти я помниш още!"
Ала не вярва в мене песимистът
на късни есени и бели нощи!
И все таки, да - все таки живея с тази мисъл,
че малко зрънце обич в мене има още!!!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
