15 nov 2012, 16:09

И започнах да чувам звездите 

  Poesía » Otra
448 0 0
Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци
допълзяваха вкупом при мене.
По пресъхнали, стари олуци
в мен се стичаше вечното Време.
Все шептяха дърветата нощем
сънни приказки, бели поеми.
Чух гласа на дъжда. Помня още
как се мъчеше да ме превземе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??