Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци
допълзяваха вкупом при мене.
По пресъхнали, стари олуци
в мен се стичаше вечното Време.
Все шептяха дърветата нощем
сънни приказки, бели поеми.
Чух гласа на дъжда. Помня още
как се мъчеше да ме превземе ...