17 ago 2019, 10:22  

Ибис

  Poesía » Otra
827 9 8

Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.

 

Душата езеро издигна бент
и лилиите водни са убити.
И само жаби, в жабуняк зелен,
повтарят кални, лепкави сюити.

 

Но спомен жив, на мъдра сова зов,
от лунна прежда мрежите изплита
и бял ибис* от вяра и любов -
надеждата над блатото полита.

 

____________________________

* - Богът на мъдростта в древния Египет - Тот, е изобразяван с човешко тяло и глава на ибис.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...