16 nov 2009, 0:14

Идеалистка

  Poesía » Civil
1K 0 13

Уморих се да тичам след тоя живот,

да мечтая за лукс, да мириша на пот,

да сънувам Париж, англичанка да бъда,

но случайно съм тук с доживотна присъда.

 

Уморих се да бъда все на ниво,

денонощна промоция - три във едно,

съпруга, и майка, и домакиня,

за нежност и ласка - все просякиня.

 

Уморих се духовно все да израствам,

да живея красиво сред скрити пристрастия,

а накрая в конкурсите за красотата -

в три мерки надничат и никой в душата.

 

Само едно не ме изморява -

изстинала лава да превръщам в жарава

и все невъзможни мечти ме притискат,

простете на мен - идеалистката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...