16.11.2009 г., 0:14

Идеалистка

1K 0 13

Уморих се да тичам след тоя живот,

да мечтая за лукс, да мириша на пот,

да сънувам Париж, англичанка да бъда,

но случайно съм тук с доживотна присъда.

 

Уморих се да бъда все на ниво,

денонощна промоция - три във едно,

съпруга, и майка, и домакиня,

за нежност и ласка - все просякиня.

 

Уморих се духовно все да израствам,

да живея красиво сред скрити пристрастия,

а накрая в конкурсите за красотата -

в три мерки надничат и никой в душата.

 

Само едно не ме изморява -

изстинала лава да превръщам в жарава

и все невъзможни мечти ме притискат,

простете на мен - идеалистката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...