20 ene 2014, 10:11  

Иди си ...

1.1K 0 22

 

 

 

          О, нежен образ и име!

          О, мираж на любовта!

          Иди си! Остави ме!

          Не терзай таз душа!

 

          Че няма по-страшна зима

          от зима топла и без сняг,

          когато снежинки не премрежват

                                                ти очите

          и е веч пустиня твоят свят!

 

          Моля те, иди си!

                                     Остави ме ...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на целокупния откровенски колектив, който с разнопосочни мнения и чувства за пръв път успя да препълни страничката ми! Топли поздрави на всички!
  • Прекрасен стих!Усеща се със сърце, а не с мерки и теглилки!Вальо, даже сняг предизвика с този стих !
  • "Че няма по-страшна зима
    от зима топла и без сняг,
    когато снежинки не премрежват ти очите
    и е веч пустиня твоят свят!"
    ----------------------------------------------------------------------
    Силно въздействаща метафора, много точно е казано, когато "твоят свят"
    тоест животът ти "е веч пустиня" - тогава животът губи смисъл, все едно си жив труп... Искрен елегичен стих! Поздрави!
  • Благодаря ти с топла усмивка, Ели!
  • Ели, сърдечни благодарности от мен! И топли поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...