20.01.2014 г., 10:11  

Иди си ...

1.1K 0 22

 

 

 

          О, нежен образ и име!

          О, мираж на любовта!

          Иди си! Остави ме!

          Не терзай таз душа!

 

          Че няма по-страшна зима

          от зима топла и без сняг,

          когато снежинки не премрежват

                                                ти очите

          и е веч пустиня твоят свят!

 

          Моля те, иди си!

                                     Остави ме ...!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на целокупния откровенски колектив, който с разнопосочни мнения и чувства за пръв път успя да препълни страничката ми! Топли поздрави на всички!
  • Прекрасен стих!Усеща се със сърце, а не с мерки и теглилки!Вальо, даже сняг предизвика с този стих !
  • "Че няма по-страшна зима
    от зима топла и без сняг,
    когато снежинки не премрежват ти очите
    и е веч пустиня твоят свят!"
    ----------------------------------------------------------------------
    Силно въздействаща метафора, много точно е казано, когато "твоят свят"
    тоест животът ти "е веч пустиня" - тогава животът губи смисъл, все едно си жив труп... Искрен елегичен стих! Поздрави!
  • Благодаря ти с топла усмивка, Ели!
  • Ели, сърдечни благодарности от мен! И топли поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...