23 jul 2007, 12:31

Иди си!

Poesía

906 0 2

Ти пак почука на моята врата -
май не разбра, мен ме няма!
Търсиш ме, но коя?
Тази, която виждаш,
или тази, която не разбра?
Виждаш само топлота,
а ледът в мене си седи.
Не сме един за друг,
аз съм мракът в твоята душа!
Пази се, иди далеч,
където няма да ме има,
където няма да те наранявам
с моята неяснота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vanila_n (Виолета)

по-добре би било ако застанеш срещу това което те мъчи и го изясниш,отколкото да го избягваш...не мислиш ли?

2007-07-23T14:00:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Защо така , Юлия!Пожелавам ти дни без лед !

2007-07-23T12:55:26+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0