Ти пак почука на моята врата -
май не разбра, мен ме няма!
Търсиш ме, но коя?
Тази, която виждаш,
или тази, която не разбра?
Виждаш само топлота,
а ледът в мене си седи.
Не сме един за друг,
аз съм мракът в твоята душа!
Пази се, иди далеч,
където няма да ме има,
където няма да те наранявам
с моята неяснота!
© Юлия Илиева Все права защищены