Ти пак почука на моята врата -
май не разбра, мен ме няма!
Търсиш ме, но коя?
Тази, която виждаш,
или тази, която не разбра?
Виждаш само топлота,
а ледът в мене си седи.
Не сме един за друг,
аз съм мракът в твоята душа!
Пази се, иди далеч,
където няма да ме има,
където няма да те наранявам
с моята неяснота!
© Юлия Илиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
