verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
25 sept 2010, 17:50

Идилично 

  Poesía
1048 0 7

Трамваи, тролеи, метро,

три етажа без дъх. И накрая,

смълчан  като мокър патрон,

влизам тихо. Къде съм - не зная.

 

Оглеждам стена по стена -

сенки, бръчки по стари тапети,

попили дъха на жена,

старо вино, любов и спагети.

 

И сякаш вечерният мрак

бавно плъзга по тях дълги пръсти,

опипва за паметен знак -

аз го сложих – че ти се завръщаш.

 

Изпълва, едва доловим,

всички ъгли със шепнещи тайни.

Притихнали, с него броим

дълги мигове в празната стая...

 

А после поток светлина

гони сенките... Как се усеща,

че е минал тук  смях на жена...

Дъх на вино, любов и спагети.

 

 

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??