verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Sep 25, 2010, 5:50 PM

Идилично 

  Poetry
1049 0 7

Трамваи, тролеи, метро,

три етажа без дъх. И накрая,

смълчан  като мокър патрон,

влизам тихо. Къде съм - не зная.

 

Оглеждам стена по стена -

сенки, бръчки по стари тапети,

попили дъха на жена,

старо вино, любов и спагети.

 

И сякаш вечерният мрак

бавно плъзга по тях дълги пръсти,

опипва за паметен знак -

аз го сложих – че ти се завръщаш.

 

Изпълва, едва доловим,

всички ъгли със шепнещи тайни.

Притихнали, с него броим

дълги мигове в празната стая...

 

А после поток светлина

гони сенките... Как се усеща,

че е минал тук  смях на жена...

Дъх на вино, любов и спагети.

 

 

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??