Идилийка

Щом плувне в небето луната,

и трепнат край нея звезди,

във миг посребрее тъмата,

нахлуват в теб  селски мечти...

Наклават се селски седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първия грях!

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката,

и търсят любов със   очи...

До късно се щура селото.

Затварят си будни очи...

И всички участват в "хорото",

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай