11 сент. 2015 г., 20:05

Идилийка

489 0 0

Идилийка

 

 

Щом плувне в небето луната,

и трепнат край нея звезди,

във миг посребрее тъмата,

нахлуват в теб  селски мечти...

 

Наклават се селски седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първия грях!

 

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката,

и търсят любов със   очи...

 

До късно се щура селото.

Затварят си будни очи...

И всички участват в "хорото",

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...