11.09.2015 г., 20:05

Идилийка

483 0 0

Идилийка

 

 

Щом плувне в небето луната,

и трепнат край нея звезди,

във миг посребрее тъмата,

нахлуват в теб  селски мечти...

 

Наклават се селски седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първия грях!

 

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката,

и търсят любов със   очи...

 

До късно се щура селото.

Затварят си будни очи...

И всички участват в "хорото",

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай

 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...