Дъждецът тихо ромоли.

Земята всяка капчица изпива.

Каручка нейде трополи

във утринта мъглива…

И селото бързо се пробуди,

добиче в двора измуча,

петелът също се потруди,

машина нейде забръмча.

Удари старата камбана,

чуха я във всеки двор,

днес е празникът на храма,

днес в селото има сбор!

Задумка тъпан, гайда писна,

хоро извиха на селския площад,

над къщята песен литна,

човек отново става млад!

Сега селата ни са пусти,

само старци има в тях,

баба плаче и се кръсти:

„Господи, кой стори този грях?”