23 may 2012, 20:44

Идилия

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Дъждецът тихо ромоли.

Земята всяка капчица изпива.

Каручка нейде трополи

във утринта мъглива…

И селото бързо се пробуди,

добиче в двора измуча,

петелът също се потруди,

машина нейде забръмча.

Удари старата камбана,

чуха я във всеки двор,

днес е празникът на храма,

днес в селото има сбор!

Задумка тъпан, гайда писна,

хоро извиха на селския площад,

над къщята песен литна,

човек отново става млад!

 

Сега селата ни са пусти,

само старци има в тях,

баба плаче и се кръсти:

„Господи, кой стори този грях?”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...