23.05.2012 г., 20:44

Идилия

1.1K 0 1

Дъждецът тихо ромоли.

Земята всяка капчица изпива.

Каручка нейде трополи

във утринта мъглива…

И селото бързо се пробуди,

добиче в двора измуча,

петелът също се потруди,

машина нейде забръмча.

Удари старата камбана,

чуха я във всеки двор,

днес е празникът на храма,

днес в селото има сбор!

Задумка тъпан, гайда писна,

хоро извиха на селския площад,

над къщята песен литна,

човек отново става млад!

 

Сега селата ни са пусти,

само старци има в тях,

баба плаче и се кръсти:

„Господи, кой стори този грях?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...