23.05.2012 г., 20:44

Идилия

1.1K 0 1

Дъждецът тихо ромоли.

Земята всяка капчица изпива.

Каручка нейде трополи

във утринта мъглива…

И селото бързо се пробуди,

добиче в двора измуча,

петелът също се потруди,

машина нейде забръмча.

Удари старата камбана,

чуха я във всеки двор,

днес е празникът на храма,

днес в селото има сбор!

Задумка тъпан, гайда писна,

хоро извиха на селския площад,

над къщята песен литна,

човек отново става млад!

 

Сега селата ни са пусти,

само старци има в тях,

баба плаче и се кръсти:

„Господи, кой стори този грях?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...