6 ene 2008, 14:28

Идоли се хвърлят от високо... Из „Животът, какъвто е"...)

  Poesía » Civil
895 0 14
 

 

 

Идоли се хвърлят от високо,

разбиват ги на хиляди парчета,

а тълпите тръгват без посока

и без мисъл по друмища да кретат.

 

Без идоли пустинята е страшна,

не би съществувала и райска градина -

така си мислим ние постоянно

и ги създаваме без никаква причина.

С идоли живее се по-лесно.

Пред никого не даваш сметка

с кого и как постъпваш ти -

несправедливо или честно.

 

Някои от идоли не се нуждаят,

но стадото не го напускат,

за това все пак си трябват сили.

 

Не всеки може срещу вятъра

самичък волно да препуска...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак нещо си се възмутил и си го излял на листа....
    Можеш и по-добре!
    Майтап де!Сега да не ме погнеш!.....
    Ама си бързал да го публикуваш....макар че ми липсваха твоите словоизлияния точно от този тип.Така че... оставам със смесени чувства!И всичките топли разбира се!
    Последно-
    Преработи го!
    И преди да ми напълниш пощата с упреци и заплахи-.....ако искате ваше Телчово Височество...Преработете си произведението
    Много целувки
  • Благодаря!
  • Някои от идоли не се нуждаят,

    но стадото не го напускат,

    за това все пак си трябват сили.



    Не всеки може срещу вятъра
    самичък волно да препуска...

    Какво друго, освен аплодисменти за истините?!
  • Хубаво е! Поздрави!
  • "Някои от идоли не се нуждаят,
    но стадото не го напускат,
    за това все пак си трябват сили.

    Не всеки може срещу вятъра
    самичък волно да препуска..."


    Поздравления, Вили!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...