Идоли се хвърлят от високо... Из „Животът, какъвто е"...)
Идоли се хвърлят от високо,
разбиват ги на хиляди парчета,
а тълпите тръгват без посока
и без мисъл по друмища да кретат.
Без идоли пустинята е страшна,
не би съществувала и райска градина -
така си мислим ние постоянно
и ги създаваме без никаква причина.
С идоли живее се по-лесно.
Пред никого не даваш сметка
с кого и как постъпваш ти -
несправедливо или честно.
Някои от идоли не се нуждаят,
но стадото не го напускат,
за това все пак си трябват сили.
Не всеки може срещу вятъра
самичък волно да препуска...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
