Идоли се хвърлят от високо... Из „Животът, какъвто е"...)
Идоли се хвърлят от високо,
разбиват ги на хиляди парчета,
а тълпите тръгват без посока
и без мисъл по друмища да кретат.
Без идоли пустинята е страшна,
не би съществувала и райска градина -
така си мислим ние постоянно
и ги създаваме без никаква причина.
С идоли живее се по-лесно.
Пред никого не даваш сметка
с кого и как постъпваш ти -
несправедливо или честно.
Някои от идоли не се нуждаят,
но стадото не го напускат,
за това все пак си трябват сили.
Не всеки може срещу вятъра
самичък волно да препуска...© Вили Тодоров All rights reserved.
