11 may 2023, 17:47

Идолизираната свобода

  Poesía
513 2 5

Ето я идолизираната свобода

на Бог поклон и почит не отдава.

Лишена е от истинската красота,

тя себе си единствено признава.

 

Желанията ѝ са нейния кумир,

правата дадени неотменими.

с неясна идентичност фука се безспир,

а чувствата и лесно са раними.

 

Долавяш ясно как звучи,

флуидна идентичност.

Колкото и силно да крещи,

без Бог остава си безлична.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дари, подкрепата ти към творчеството ми значи много за мен! Благодаря!
  • Коментарите ви доказват, че съм успяла да предам ясно посланието. Това ме радва. Благодаря ви, Метроном, Георги, Таня.
  • Чудесно написано!
  • Случайно намерих стихотворението!Но браво!
  • Много точно казано! Идолът на ''Свободата'' е изкован в богоборческите среди на ''цивилизования'' запад. А под лозунга ''Свобода'' се разбира духовно-нравствена свобода от божия закон и въобще от Бога, от Църквата и от всички ''остарели'' норми. А ние тук почти винаги под ''Свобода'' подсъзнателно разбираме, нещо съвсем различно - свобода от робството. Вероятно, защото сме били под робство. Но там (на запад) където е създаден този мерзък Идол, никога не са били под робство. Значи... за нещо друго иде реч когато говорят за ''Свобода''.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...