Елиза13 (Мария)

Утре може да е късно 🇧🇬

Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.
Разкъсващ ужас, смъртна тишина,
гори страдание от пламъци неугасими.
Безпътие, пустинна самота, ...

Елиза13

Poesía

2025-11-22T12:16:11+02:00 170

Учителят 🇧🇬

Учителят влиза в класната стая. Поглежда в очите на своите ученици. В погледът му вече се отразява тяхното вълнение. Вълнението е взаимно. Учителят се вълнува повече. Една топла сдържана усмивка изплува на лицето му. Още в най-първите минути в тази безсловесна първа среща започва неговия първи урок. ...

Елиза13

Ensayos

2025-09-21T21:45:55+03:00 361 1 2

Когато… 🇧🇬

Когато завалят тревожни мисли,
когато егото загложди грозно в мен,
размахало в несвяст ръце нечисти
с желание да ме окаля в своя плен,
очи протягам горе към небето. ...

Елиза13

Poesía

2025-08-30T13:24:38+03:00 146

Кой може 🇧🇬

Кой може на слънцето красиво и сияйно,
събудено в Божествения дъх да забрани
да пръска прелестта си всеотдайно,
упрекнато, че на тварите ще навреди?
Кой може да възпре немирната река да пее, ...

Елиза13

Poesía

2025-08-21T12:19:58+03:00 179

Бяг 🇧🇬

Бягаш в единство, тяло напрегнал
с всяка гънка до последния мускул.
Даже бръчките странно разтегнал,
сърцето впряг с конете препуска.
С поглед виждащ крайната цел ...

Елиза13

Poesía

2025-08-15T11:42:31+03:00 245 3 2

Безсмъртен 🇧🇬

Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори. Въпроси за живота, вярата, морала, ценностите, мечтите, компром ...

Елиза13

Ensayos

2025-08-07T23:48:41+03:00 529 5 11

Копнеж за чисто 🇧🇬

Разхождам се и наближавам единствения, парк в градчето ни. Сенчест и прохладен е и затова вървя натам с нагласата да остана на спокойствие и да подишам ободряващ чист въздух. Да остана насаме с моя Творец. В този момент нещо в мислите ми тревожно се препъна като в камък и за частица от секундата раз ...

Елиза13

Ensayos

2025-07-15T18:22:44+03:00 385 1

Под юнски свод на дъхави липи 🇧🇬

В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.
В прохладата невидимо навлизам ...

Елиза13

Poesía

2025-06-29T18:24:57+03:00 273

Завръщане 🇧🇬

Вглъбена често във детайла,
пропускам по-голямата картина.
Гриженето мисълта замайва,
неценното най-ценното ми взима.
Отнема важното тревогата крещяща ...

Елиза13

Poesía

2025-06-22T16:27:42+03:00 231

Бенгалски пламъчета 🇧🇬

Бенгалски пламъчета мигат
и тъмнината се пропуква тихо.
Светулковите светлинки не викат,
съкровището им блести нескрито.
Смалявам се докосната от прилив, ...

Елиза13

Poesía

2025-06-08T18:59:14+03:00 237

Светлината в буквите 🇧🇬

Отвън бездушна чалгаджийска нищета
се скита в търсене на същност.
Душа, забулена под купищата суета,
ридае тънеща в безпътност.
Довчера маршируваше градът ...

Елиза13

Poesía

2025-05-27T10:55:23+03:00 275 1

Преди 🇧🇬

И както пъпката дочаква онзи миг,
във който хубостта си ще разтвори,
така стихът в скалите скрит,
мълчи и чака, за да проговори.
Преди да дойде суха старостта, ...

Елиза13

Poesía

2025-05-18T18:59:23+03:00 216

Пробуждане 🇧🇬

След час и утрото ще се пробуди,
ще пръсне в мрака нежна светлина
и въздухът с крила на пеперуди,
ще затрепти пулсиращ в синева.
С росни мигли ще дъхти тревата, ...

Елиза13

Poesía

2025-05-08T07:31:04+03:00 300 1 2

Вик 🇧🇬

Внезапно притъмня като във нощ –
далече бях от Теб, така далече.
Студът прониза ме до кост,
водата черна ме повлече.
Душата ми в конвулсия се сви, ...

Елиза13

Poesía

2025-02-16T05:33:27+02:00 517 1 1

Обезчовечаване 🇧🇬

Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...

Елиза13

Poesía

2025-01-29T09:12:07+02:00 473 1 6

Прах в очите 🇧🇬

Подобно тежкия натрупан прах,
върху старите клавиши на пиано,
отвит стои потискан страх
и ужас притаен от страшна рана.
Обърканост отвсякъде личи, ...

Елиза13

Poesía

2025-01-18T14:02:31+02:00 416 2 4

Свободата да растеш свободен 🇧🇬

Каква удивителна гледка представлява усмихнатото, красиво, жизнерадостно дете. Онова дете, което е израснало в среда на обич, строгост и истинска грижа. Дете възпитавано от мама и от татко. Щастливото дете. Можем ли да си представим обаче какво би станало, ако същото това малко човече расте в неблаг ...

Елиза13

Ensayos

2025-01-11T17:59:27+02:00 658 1 9

Свобода 🇧🇬

Копнеж открит в затворника проглежда
за пълнокръвна, пълнолика, необятна свобода.
Копнеж дълбок в сърцето пълен със надежда,
копнеж на жадния за чиста изворна вода.
Копнеж прераснал във неистово желание, ...

Елиза13

Poesía

2025-01-07T19:46:12+02:00 447 1

Очакване 🇧🇬

Краят на годината поглежда към началото –
студени сиви улици, премръзнали лица,
часовник стрелящ тишината със махалото,
очакване, с което тръпнат малките деца.
По клоните безмълвни на дървета пусти, ...

Елиза13

Poesía

2025-01-01T08:22:19+02:00 383 2

Защо дойде 🇧🇬

Изгря най-чудна светлина,
в света суров и гневно мрачен.
Видя в потискащата тъмнина,
видя веригите, които влачим.
Извика във сърцата свобода ...

Елиза13

Poesía

2024-12-18T22:48:52+02:00 442 3 1

Слънце след дъжда 🇧🇬

Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света, ...

Елиза13

Poesía

2024-11-15T19:45:34+02:00 491 1 2

Истинска 🇧🇬

Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...

Елиза13

Poesía

2024-11-02T07:06:27+02:00 434 1

Коя съм аз? 🇧🇬

Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...

Елиза13

Poesía

2024-10-25T13:32:38+03:00 448 1

Миг 🇧🇬

Дочувам фраза на творец,
пиано нежно зазвучава.
Пороят вече е дъждец
и истинното засиява.
Утихват злите ветрове, ...

Елиза13

Poesía

2024-10-17T07:37:27+03:00 448 1

Бягство от Вавилон 🇧🇬

Шуми тревожно леденият град,
превръща се страхът му в кални буци.
Измамен следва дадения такт,
погълнат от засилващите звуци.
Обсебен от прастарата лъжа, ...

Елиза13

Poesía

2024-10-06T15:39:47+03:00 458

Като дете 🇧🇬

С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...

Елиза13

Poesía

2024-09-27T07:20:01+03:00 453

Картина 🇧🇬

Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.

Елиза13

Poesía

2024-09-18T19:47:40+03:00 498

Между стрелките 🇧🇬

Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...

Елиза13

Poesía

2024-08-23T18:03:53+03:00 504

Вали 🇧🇬

Вали на едри капки освежаващ дъжд,
в лицето земно, парещо от суша.
Вода отпило, грейва изведнъж
възвърнало диханието, диша.
Вали неспирно в зноя на града ...

Елиза13

Poesía

2024-08-17T20:16:42+03:00 563 1

Живея ли в нормален свят 🇧🇬

Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...

Елиза13

Poesía

2024-08-10T14:45:56+03:00 534 1 3

Все още 🇧🇬

Не съм сама всред пламналия свят,
разпалил страст да изгори душите.
Неуморим в лъжите си избълвал ад,
свят, във който събарят се стените.
Стени издигнати да бранят дом и род. ...

Елиза13

Poesía

2024-08-03T01:07:44+03:00 547 1

Детски очи 🇧🇬

Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота, ...

Елиза13

Poesía

2024-07-27T18:22:53+03:00 516 1

Вдъхновение 🇧🇬

Тъй както соковете в окосената трева,
изцеждат се в нозете ми по изгрев,
така и думите Ти напоиха ме с роса
и песента им заискря с небесен изглед.
Текат събудени от вдъхновение води, ...

Елиза13

Poesía

2024-06-21T20:05:04+03:00 579 1 2

Плодове на подмяната 🇧🇬

Пресичам през алея пълна с хора,
с лица тревогата поели на деня.
В уплашените им очи чета умора
и отчаяние набръчкало следа.
Валят проливни тежки новини, ...

Елиза13

Poesía

2024-06-13T17:34:49+03:00 763 2 2

РеВизия на Евровизия 🇧🇬

В двубоя между красивото и грозното
спечели грозотата, спечели несериозното.
В надпреварата със цветовете,
печели убедително безцветното,
спечели глупостта и задкулисието, ...

Елиза13

Poesía

2024-05-31T07:37:08+03:00 596

Обновена 🇧🇬

И точно там, където болка свива рамене,
в уютното крило и в шепот на листата,
далеч от гласовете на световното море,
сълзите заговарят със прииждащия вятър.
И нежния му полъх е кадифено мек обков, ...

Елиза13

Poesía

2024-05-30T13:55:57+03:00 789 1

Непобедима 🇧🇬

Кой може да я спре?
…
Дали пустинения образ безразличен,
изправен да внушава тъмен студ.
Разгънал хитро планът си отличен, ...

Елиза13

Poesía

2024-05-23T20:05:55+03:00 564 2

Най-хубавото утро 🇧🇬

Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...

Елиза13

Poesía

2024-05-08T19:18:37+03:00 571 1

В онзи най-печален ден 🇧🇬

В онзи скръбен, най-печален ден,
мой Господи оставил небесата,
безжалостно и грубо унизен,
със хули те засипваше тълпата.
С презрение и ярост нечовешка, ...

Елиза13

Poesía

2024-05-02T12:37:39+03:00 547

Мисловен затвор 🇧🇬

Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма, ...

Елиза13

Poesía

2024-04-23T09:46:30+03:00 845 1